Теренно археологическо обхождане на землището на гр. Китен, община Приморско

През пролетта на 2008 г. в рамките на ПИЛОТЕН ПРОЕКТ КИТЕН: Икономическа оценка на непазарните ползи от културното наследство, финансиран от Програма ФАР – Развитие на гражданското общество, бе проведено теренно археологическо обхождане на землището на гр. Китен. В него участваха специалисти от НАИМ-БАН, Регионален музей – гр. Бургас, студенти от магистърската и докторантската програма на специалността Археология в СУ „Св. Климент Охридски” и др. В състава на екипа бяха включени специалисти за всички исторически и археологически периоди. Теренното изследване бе осъществено на основание Разрешение № 362/ 04.04.2008 г. на Съвета за теренни проучвания и съгласно изискванията на Наредбата за теренни археологически проучвания в Р България (ДВ 12/1997). Картирането бе изпълнено от инж. Атанас Каменаров върху топографски карти 1:5000, 1:50000 и кадастралната карта на землището на гр. Китен. Пълният научен отчет ще бъде прадставен в рамките на Отчетната сесия на НАИМ-БАН през пролетта на 2009 г. До датата на отчета ще бъдат представени регистрационни карти по образец за включване на регистрираните обекти в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”. (Неподаването им досега се дължи на извършването на софтуерни подобрения в нея).

При обхождането бе актуализирана информацията за два известни досега обекта.

1. Установено бе, че регистрираните през 1992 г. обекти (обхождани и регистрирани от Д. Недев и К. Панайотова) с регистрационни картони № 6000061 и 6000062 в АИС „АКБ”, локализирани южно от устието на Караагач (между поймата на реката и сегашния асфалтов път за Царево-Ахтопол) са засипани с големи количества земни маси, инертни материали и строителни отпадъци от строежите в близката околност и сега са неустановими на терена. За тях може да съдим единствено по отделни, силно обезличени керамични фрагменти от строителна и битова керамика, в дълбоките коловози се регистрират отделни „петна” от много дребни късчета от мазилки и натрошени керемиди. Те се намират върху незасипаните пространства на първата и втората незаливни тераси, които са с ширина, съответно - ок. 20 и между 25-30 м.

2. На височината над устието на Караагач, освен построената в началото на 80-те години почивна станция на бившето „Работническо дело” – сега хотел „Фантазия” е изградено вилно селище „Каприз”. По сведения на присъствали на изкопните работи, там са били намерени керемиди и правоъгълен изкоп запълнен с „въглища” на дълбчина около 1.50 м от повърхността. Понастоящем на това място няма данни за регистриране на археологически обект.

3. По пътя, водещ към задния двор на почивната станция бяха намерени фрагменти от съдове, изработени на бързо колело, с червен цвят на глината и примеси от фин пясък. По два от тях личат останки от глазура. Единственият диагностичен подемен материал е долна част от чашка на лула с червена огладена повърхност и набодена украса (вероятна датирока – кр. ХVІІІ - начало на ХІХ в.). Регистрираният обект е означен с №1.

Обект № 2 е регистриран на възвишение северно от долината на реката. Сред растителността се очертават каменни зидове с посока изток-запад с около 15? отколонение към север. Изградени са от ломени камъни със спойка от розов и бял хоросан. Има много фрагменти от строителна керамика (тухли и керемиди - плоски и извити). Фрагментите от съдове са не са много. Дебелината на зидовете е 0.60-0.75 м. От изток се очертава дъга – апсида (?). Вероятно става дума за църква, като напречни зидове от запад подсказват, че, може би, е с притвор (?). Дължината по оста З – И е 24 – 25 м, ширината – 15 – 17 м. Размерите на наоса с апсидата (?) са: дължина – 16 м, шир. 14.50 м. Фрагментите от строителна керамика са разхвърляни на площ от около 7-8 дка (120 Х 60 м). Фрагменти от съдове се откриват на значително по-голяма площ, особено в северна и северозападна посока. Откриваме ги и по склоновете на разположеното на север дере (с водоизточник) с югоизточно изложение. Общата площ на обекта вероятно надхвърля 35 – 40 дка. Културно историческа принадлежност – ранно-византийски период.

Обект № 3 е регистриран в местността Църквище – разположен на незаливна тераса над коритото на Караагач, като към север теренът се издига с 10-12 м. На мястото са констатирани големи купчини пръст - резултат от ваденето на камъни за строителство, включително - и през 70-те години. На повърхността има отделни квадри с размери 0.90 Х 0.60 м и 0.55-0.60 Х 0.35 м. Многобройни са фрагментите от тухли и керемиди (плоски и извити), като тези от съдове са единични. Има и буци от хоросан. Площта е около 2-3 дка (приблизително 60 Х 50 м). Културно историческа принадлежност – късна античност (ІV-VІ в.).

Терените на североизток също могат да бъдат приобщени към обекта, тъй като в отделни водостоци се откриват керамични фрагменти от съдове от песъклива, с червено-оранжев цвят глина, правени на бързо колело.

Обект № 4 - могила с добре изразена форма на пресечен конус, поради иманярски изкоп на върха. Повърхността е обрасла с храсти и дъбове. Местните хора я наричат Тумбата. Диаметърът при основата е 28 – 30 м, височина - до 6 м. На върха и има стар иманярски изкоп с размери приблизително 4 Х 8 м и дълбочина до 2.50 м, както и множество дълбоки дупки от язовци. Няма подемен материал или податки за каменно съоръжение под насипа. Обозначена е на топографските карти с мащаб 1:5000 и 1:50000.

Обект № 5 с площ от ок. 4-5 дка. Върху силно обраслата повърхност има късове от тухли и керемиди, както и отделни буци хоросан. Според строителната керамика, най-общата културно-историческа принадлежност на обекта може да бъде определена в рамките на късната античност (ІV-VІ в.).

Обект № 6 – могилен некропол № 1. Състои се от 3 могили.

Обект № 7 – могилен некропол № 2. Състои се от 4 могили.

В пространството между могилите бяха открити фрагменти от съдове на колело, от песъклива глина, с оранжево-червена повърхност. По-голяма концентрация беше констатирана в източната част. Типологично могат да бъдат отнесени към периода на късната античност (ІV-VІ в.).

Обект № 8 – могилен некропол № 3. Състои се от 3 могили.

Обект № 9 - могила.

Обект № 10 - могила.

Обект № 11 - Повърхностни струпвания на керамични фрагменти (до 5-7 на кв. м), изработени на бързо колело от оранжево - червена песъклива глина. Някои са от съдове с голям обем, други – със значително по тънки стени и аналогична фрактура. Наред с тях има късчета от опалени глинени мазилки – останки от пещи или глинени обмазки. Предполагаема културно историческа принадлижност – късна античност (ІV-VІ в.).

Обек № 12 – могилен некропол, състоящ се от 4 могили, върху които наблюдаваме средноголеми и големи ломени камъни.

Изводи:

1. Работата на екипа бе съсредоточена върху не особено голяма площ и може би именно това позволи пълно обхождане на терена. Към екипа бе кооптиран и представител на кметството (г-н Тодор Язаджиев – дългогодишен горски служител), което направи теренната работа максимално ефективна. Несъмнена е и ползата за местната власт и общественост, които ще имат добра представа за културно-историческото наследство на територията на населеното място, което е от много голямо значение за неговото опазване, включително и при бъдещи инвестиционни намерения.

2. Регистрираните археологически обекти са с различен характер – „селищни”, християнска култова постройка, отделни могили и могилни некрополи. Към първата група се отнасят обект № 1, 3, 5 и 11. Към нея могат да се отнсат данните за селищни обекти между могилите на некропол 2. 

Сравнитено точно е определено предназначинето на обект № 2, благодарение на личащите на терена зидове, както и останките от строителна дейност.

Могилата означена с № 4 благодарение на сравнително добре запазените си параметри се откроява на фона на другите регистрирни в землището могили.

Външните параметри на могилите от четирите могилни некропола (обекти № 6, 7, 8 и 12) налагат извод за тяхното културно и хронологично еднообразие. Към тях условно могат да се отнесат и могили с № 9 и 10.

3. По отношение на културно-историческата принадлежност и хронологично  определяне на обектите могат да бъдат направени следните изводи. По-добри данни за датиране има на селищните обекти. Обект № 1 може да бъде отнесен към времето на османско присъствие по тези места (условна дата ХVІІІ- начало на ХІХ в.). Обекти с № 2,3,5 и 11 се отнасят към времето на т.нар. късна античност/ранна Византия (ІV-VІ/VІІ в.). С голяма доза условност (основавайки се на по-ранни проучвания) могилните некрополи и отделни могили с № 9 и 10 могат да бъдат датирани в периода ІІ-ІV в. Според размерите и структурата си от тях рязко се откроява обект № 4 и вероятно тя може да се отнесе към предримския период.

Необходимо е изрично да се подчертае, че изложеното в последните точки е в рамките на работно научно предположение и само едни бъдещи разкопки могат да го потвърдят или опровергаят.

Изготвил: н.с. д-р Методи Даскалов