ПИЛОТЕН ПРОЕКТ КИТЕН: ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА НЕПАЗАРНИТЕ ПОЛЗИ ОТ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Връщайки се към историята на европейската интеграция Жан Моне отбелязва, че ”ако трябваше да започнем всичко отначало, то щяхме да започнем с културата”. Казаното изразява убеждението, че културата следва да играе много по-важна роля в европейската интеграция и би следвало да е много по-тясно свързана с основните области на икономическо, правно и политическо сътрудничество. В тази връзка ролята на културното наследство е изключително важна, тъй като то съставлява КАПИТАЛА, който носим със себе си, присъединявайки се към ЕС.

Проектът беше създаден след сериозен анализ и констатация, че:

участието на местните общности в дейности, свързани с културното наследство и особено с неговото опазване и популяризиране, е твърде ограничено. Казаното е особено валидно и за гражданското общество като цяло. Причината за това е, че темите, свързани с културното наследство изглеждат почти напълно изключени от сферата на икономическите и политически теми, в които гражданското общество е приемано като способно да предприема мерки в името на общото благо.

Стандартната фраза Създаване на загриженост и изграждане на отношение към културното наследство от страна на местните общности се нуждае от привнасяне на сериозно и значимо съдържание в нея. Нуждата от това вече не подлежи на съмнение. Въпреки това, създаването на подобно отношение на загриженост към културното наследство понастоящем бива третирано предимно от гледна точка на развитието на културния туризъм и бързите икономически ползи, които всяка група заинтересувани хора желае да извлече от него. Това отношение, обаче, следва да бъде разглеждано и от друга гледна точка. Местните общности трябва да бъдат ангажирани по начин, който да им позволи да започнат да разбират своето наследство и да се почувстват мотивирани да го опазват, превръщайки се в най-добрия му пазител с разбирането, че то съставлява част от общоевропейското културно наследство.

Досегашният опит (Натура 2000) показа, че мерките и политиката по опазване на наследството ни биват прилагани с огромни трудности, когато обществото не е подготвено за това, особено когато опазването – било на културни, било на природни ценности, бива възприемано по различен начин от различните представители на местните общности. В резултат на различните си възприятия и отношение, те му приписват и различни стойности (качества): Какво губя срещу Какво печеля от опазването? Ако има програма, подобна на Натура 2000, която да касае културното наследство и да бъде приложена в райони с коляма концентрация на културни ценности, резултатът би бил същият.

Град Китен (Община Приморско) е много богат на културни паметници и обекти. Паметниците, от една страна, и фактът, че местното население разчита предимно на осигуряването на туристически услуги, от друга, е най-често срещаният конфликт на интереси между опазването на културното наследство и алтернативното използване на земята. В повечето случаи местното население възприема паметниците на културата като пречка, докато специалистите от културната сфера настояват те да бъдат опазвани, използвайки аргументи като те са невъзстановяеми или от голяма важност и т.н. Независимо от съществуващите правни инструменти, тези конфликти причиняват разрушаването на обекти/паметници, особено когато последните попадат в частни земи.

Изводът е, че трябва да си зададем въпроса какво не е на ред с нашите аргументи по отношение на необходимостта от опазване на културното наследство. Хората знаят много добре какво биха загубили, ако не построят хотела, който искат, но не знаят каква би била загубата, ако бъде разрушен паметник на културата. Досега не е правен опит – нито на павителствено или местно ниво, нито от страна на гражданското общество, да бъдат идентифицирани непазарните стойности на паметниците на културата (с изключение на един само опит за българските манастири). Основна причина за това е концептуалното разделение между хората, заети в културната сфера и тези, които носят отговорността за изграждането на икономическата и финансова политика на страната. Намаляването на разделението между тези два лагера е изключително наложително. Заетите в икономическата сфера не са склонни да приемат, че оценката на културата включва широк спектър от ценности, от които икономическите са само част. От своя страна, заетите в културната сфера не оценяват достатъчно ролята, която икономическите фактори играят в развитието на културата и културното наследство.

Целта на този проект е да постави началото на много важната дискусия за ОЦЕНКА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Това е сравнително нова област и ние се нуждаем от информация и знания за европейските практики в тази посока.

Твърде често експертите определят значението на културното наследство на базата на ограничен брой утвърдени критерии. Като алтернатива на този подход ние се нуждаем от целенасочен и систематичен процес на анализ и оценка на стойностите на нашето наследство. За целите на планирането и управлението, оценката на стойностите на културните паметници представя тристранно предизвикателство: 1). Идентифициране на стойностите на културното наследство; 2) описанието им и 3) интегриране и сравняване на различни, понякога дори – конфликтни стойности (т.е. – стойности, които ясно показват различните гледни точки при определянето им, които гледни точки зависят от лични интереси). Изпълнението на трите задачи, определени по-горе, ще даде възможност за разрешаване на конфликти, породени от различни интереси, споделяни от отделни групи на обществото.

КАКВИ ПРОБЛЕМИ ТРЯБВА ДА РЕШИМ?

КАКВИ НУЖДИ ТРЯБВА ДА ПОСРЕЩНЕМ?

1) Стойностите, приписвани на културните паметници в Китен от страна на различни групи от неговото население, са различни и противоречиви и ясно изразяват отношението им към тях.

2) На лице е недостатъчно развитие на физическата/социална инфраструктура, на услугите и уменията в областта на културата, липсва координация между различните групи ползватели, неадекватност в развитието на публично-частни партньорства за инвестиране в развитието на културни ресурси, което, преди всичко, се дължи на липсата на знания и информация. Това води след себи невъзможността да бъдат оценени значението на културното наследство, възможностите, които то би могло да осигури и начините, по които би могло да подпомогне устойчивото развитие на гр. Китен.

3) Липсва пълен регистър на археологическите обекти на територията на землището на гр. Китен и никога не са били предмет на обсъждане специфични инструкции за управлението на културните паметници.

4) Участието на местните общности в дейности свързани с културното наследство и особено с неговата консервация и популяризиране, е твърде ограничено. Това се отнася и до ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО КАТО ЦЯЛО.

Към кого е насочен проектът?

ПРОФЕСИОНАЛНО ДЕФИНИРАНИ ЦЕЛЕВИ ГРУПИ:

- Заетите в областта на културното наследство.

- Икономисти, проявяващи интерес към оценката на културното наследство.

- Заетите в сферата на туризма.

- Общинската администрация.

- Предприемачи и строители.

СОЦИАЛНО ДЕФИНИРАНИ ЦЕЛЕВИ ГРУПИ:

- Собственици на земя.

ДЕМОГРАФСКИ ДЕФИНИРАНИ ЦЕЛЕВИ ГРУПИ:

- Студенти и учащи се.